16.06.2019 г., 12:59

Наследство

1.4K 4 4

Хвани юздите с мъжката ръка.

Сложи животът в собствени окови.

И ако мен ме няма на света.

Откривай смело пътища по-нови.

 

А казват някой, писано било!

Вземи перо и промени съдбата.

Че в корена на твойто потекло,

днес мойта бурна кръв е влята.

 

Бъди достоен син на своя род,

от себе си недей да се отказваш.

За правдата на чуждите милей.

И без причина чуждо не погазвай.

 

Така отново аз ще се родя.

По непокорен даже от Ахила,

и в погледа на свойте синове,

ти винаги ще виждаш мойта сила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Григор Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав завет!
  • Харесва ми Зареден с положителна енергия и увереност. Поздравления!
  • Благодаря
    Ако някой иска да го публикува, се отказвам от авторски права.
    Имам още 15-20 само 3 съм качил в сайта.
    Не пиша за заплащане, само за мен пиша.
  • "Така отново аз ще се родя.
    По непокорен даже от Ахила,
    и в погледа на свойте синове,
    ти винаги ще виждаш мойта сила."
    Поздравления за стихотворението!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...