Повярвайте ми, някой ден ще имам
градинка към наследството от мама
и с тази синя лейка ще поливам
различни рози, спомен ми от баба.
За мама бели, с много цвят и мирис,
за баба, розови, напомнящи ми село,
за дядо май червеното отива,
че пазил ни е във войните смело.
И лейката наследство ми от мама,
ще грее синя, сред лехи от рози.
За спомен, че отдавна веч я няма
и няма кой за мен да се тревожи.