Повярвайте ми, някой ден ще имам
градинка към наследството от мама
и с тази синя лейка ще поливам
различни рози, спомен ми от баба.
За мама бели, с много цвят и мирис,
за баба, розови, напомнящи ми село,
за дядо май червеното отива,
че пазил ни е във войните смело.
И лейката наследство ми от мама,
ще грее синя, сред лехи от рози.
За спомен, че отдавна веч я няма
и няма кой за мен да се тревожи.
© Анна Станоева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
