По обидата няма следи от пощада
и от обич, която прощава…
В унисон е изцяло навън с листопада -
рони смисъл и мъка навява…
Наслои се обида като кал след пороя…
Наслои се. Не можеш да дишаш…
И в очите ти има черни сенки от зноя,
който тихо те прави излишен…
© Руми Бакърджиева Всички права запазени