Усмихната, прикрива се луната

зад облак от кирливи изпарения,

а ти отново бръснеш си краката -

задръстила си речното течение.

Проблясват лунно-жълтите ти зъби,

достига ме дъхът ти на немито,

и чувствам се така щастлив и влюбен,

че иде ми да викам до насита.

Как тихо и спокойно е във мрака!

Приплясват тук-таме рибета,

калта под ноктите ти тихо джвака...

Не ставаш и за пипане с пинсета.

Носът ти - клюн на хищна птица,

боде реката кат рибарска кука.

На красотата си царица

и затова ти казвам „Ха, наслука!"