Наслука
Усмихната, прикрива се луната
зад облак от кирливи изпарения,
а ти отново бръснеш си краката -
задръстила си речното течение.
Проблясват лунно-жълтите ти зъби,
достига ме дъхът ти на немито,
и чувствам се така щастлив и влюбен,
че иде ми да викам до насита.
Как тихо и спокойно е във мрака!
Приплясват тук-таме рибета,
калта под ноктите ти тихо джвака...
Не ставаш и за пипане с пинсета.
Носът ти - клюн на хищна птица,
боде реката кат рибарска кука.
На красотата си царица
и затова ти казвам „Ха, наслука!"
© Илиян All rights reserved.
