6.12.2020 г., 8:34  

Наслука

1.1K 1 6

Загледах се след бялата следа,
на рибарска лодка, в тъмно утро.
Оставяща двуредова вълна,
под плачещо небе в морето бурно.

Силуети на рибари, осветени сенки,
топова светлина разливаща се в мрака.
По палубата са строени мрежи,
моторът тихичко, ритмично трака.

Рибарите в мълчание цигара палят,
надеждите с цигарен дим преплитат.
На своя покровител днес се молят...
дано напразно, в морето да не скитат.

Дано във мрежите да има улов,
на километри във морето да намерят...
борейки се с шквал и вятър щормов,
с пълни мрежи душите си да сгреят.

О, да, лодката след часове се връща,
Св. Никола и небето знам, че ги закрилят,
щом влачещата светлина прегръща
морето... от улов мрежите преливат.

29.11.2020г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Деа, благодаря!🙂
    Младене, както винаги, четеш между редовете, така е, нека на всеки да са пълни мрежите с най-важните неща, останалото ги къса.
  • Да е честит на всички колеги от Откровения Никулден и специално на теб, Теди!

    Написала си много хубав стих по случай този светъл празник. Той, освен конкретно за рибарите, има и второ - скрито послание. Защото всички хора са сякаш рибари, които искат да уловят в мрежите си покълнали мечти.

    "Загледах се след бялата следа,
    на рибарска лодка, в тъмно утро.
    Оставяща двуредова вълна
    ...
    О, да, лодката след часове се връща,
    Св. Никола и небето знам, че ги закрилят,
    щом влачещата светлина прегръща
    морето... от улов мрежите преливат."

    Представих си всичко. Поздравление!

    П.П. Благодаря ти за толкова хубавия коментар на "Равносметка".
  • Честит празник! Нека всички напълнят мрежите си ... най-вече със здраве!
  • Благодаря, че ми припомни. Едно време не пропусках библиотека "Океан", но... едно време.
    Да, за мрежите и таляните горе долу съм наясно.
    Честит и на теб!
  • Благодаря, Пепи!😉
    Топова светлина е светлината, която е задължителна при плавателните съдове от залез до изгрев слънце и при лошо време. Тя е бяла светлина, осветяваща палубата в посока носа на лодката.
    Идеята ми е, намигването с влачещата светлина, която е задължителна за трудно маневриращи ПС, защото влачат нещо
    /обикновено аварирал ПС/, а в случая пълни мрежи.😉През зимата е трудно за рибарите в  нашето море и ходят много навътре и се надяват на пасажни риби, а таляните са "стационарни мрежи", разположени предимно в близост до брега.🙂
    Нали е празник днес, нека да има пълни мрежи и вкусни трапези за рибари, моряци, търговци, банкери и всички именници!!!⚓

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....