Загледах се след бялата следа,
на рибарска лодка, в тъмно утро.
Оставяща двуредова вълна,
под плачещо небе в морето бурно.
Силуети на рибари, осветени сенки,
топова светлина разливаща се в мрака.
По палубата са строени мрежи,
моторът тихичко, ритмично трака.
Рибарите в мълчание цигара палят,
надеждите с цигарен дим преплитат.
На своя покровител днес се молят...
дано напразно, в морето да не скитат.
Дано във мрежите да има улов,
на километри във морето да намерят...
борейки се с шквал и вятър щормов,
с пълни мрежи душите си да сгреят.
О, да, лодката след часове се връща,
Св. Никола и небето знам, че ги закрилят,
щом влачещата светлина прегръща
морето... от улов мрежите преливат.
29.11.2020г.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
Младене, както винаги, четеш между редовете, така е, нека на всеки да са пълни мрежите с най-важните неща, останалото ги къса.