Къде остана, ти, човещина, 

къде угасна,  боже,  добротата, 

тая дето като майка и баща, 

закриляше от лошото сърцата. 

Хората са алчни,  завистливи, 

егоисти,  лицемерни същества, 

думите им люти са парливи, 

един на друг се плюят зад гърба. 

Даже вярата погубили са боже, 

станали са дяволски чеда, 

ах,  проклета ти да бъдеш, 

пуста,  долна,  черна сатана... 

Наказваш ли ни майко бистроока, 

я виж народа и хората попарени, 

каква съдба коварна и жестока, 

в тъмни тежки времена покварени.  

Кажи ми,  боже,  кой е оцелял, 

от бедствията и природните стихий, 

ти уж си сътворил човек от кал, 

а бълва от устата гущери и змий.

Но всеки ще грабне свойта награда, 

когато настъпи в живота му края, 

едни при дявола ще бъдат в ада, 

други при теб ще дойдат в рая.