26.01.2017 г., 19:31

Настояще

523 0 5

Черни гарвани, 

в кръг събрани, 

върху угари неизорани 

дебнат плячка. За храна. 

 

Гладни, гледат кръвожадно, 

потреперват с крила, 

а полето – бяло, ледно, 

без следа. 

 

Сняг дебел. Вали.

Не спира. Още трупа. 

Всеки в своята хралупа 

хапва постна супа. 

Само Вълчо се разхожда 

важен в кожуха, но и него 

вятърът го сдуха! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах! Поздрав!
  • Дори и постна супа се изкарва
    щом имаш си хралупа.
    Харесах.Поздрав!
  • Хммм, не са на добре работите щом вятърът и Вълчо чак е сдухал
  • Васе,грабнаха ме тези гарвани и пейзажът сякаш е контраст на черно и бяло,много ми хареса:
    "Черни гарвани,
    в кръг събрани,
    върху угари неизорани
    дебнат плячка. За храна.

    Гладни, гледат кръвожадно,
    потреперват с крила,
    а полето – бяло, ледно,
    без следа. "
    Интересен и неочакван финал Поздравявам те!
  • Харесах!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...