Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
26.01.2017 г., 19:31 ч.

Настояще 

  Поезия » Философска
286 0 5

Черни гарвани, 

в кръг събрани, 

върху угари неизорани 

дебнат плячка. За храна. 

 

Гладни, гледат кръвожадно, 

потреперват с крила, 

а полето – бяло, ледно, 

без следа. 

 

Сняг дебел. Вали.

Не спира. Още трупа. 

Всеки в своята хралупа 

хапва постна супа. 

Само Вълчо се разхожда 

важен в кожуха, но и него 

вятърът го сдуха! 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах! Поздрав!
  • Дори и постна супа се изкарва
    щом имаш си хралупа.
    Харесах.Поздрав!
  • Хммм, не са на добре работите щом вятърът и Вълчо чак е сдухал
  • Васе,грабнаха ме тези гарвани и пейзажът сякаш е контраст на черно и бяло,много ми хареса:
    "Черни гарвани,
    в кръг събрани,
    върху угари неизорани
    дебнат плячка. За храна.

    Гладни, гледат кръвожадно,
    потреперват с крила,
    а полето – бяло, ледно,
    без следа. "
    Интересен и неочакван финал Поздравявам те!
  • Харесах!
Предложения
: ??:??