Настояще
Черни гарвани,
в кръг събрани,
върху угари неизорани
дебнат плячка. За храна.
Гладни, гледат кръвожадно,
потреперват с крила,
а полето – бяло, ледно,
без следа.
Сняг дебел. Вали.
Не спира. Още трупа.
Всеки в своята хралупа
хапва постна супа.
Само Вълчо се разхожда
важен в кожуха, но и него
вятърът го сдуха!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Поздравявам те!