Geia (Мария Венциславова)
13 59
27.12.2012 г., 14:57 ч.

Настроение 

  Поезия » Друга
976 0 4

 

Понякога се чуствам толкова ненужна,

изпуснала несъществуващ влак.

И моят вик изчезва във безкрая,

за да не бъде чут.

 

Преде душата нишки -

неравни, чувствени, житейски.

Вретеното е старо, почерняло,

от дъждове и бури.

 

Кълбото бавно се развива,

едва бележи моя ход.

Ще можеш ли отново

да ме прегърнеш ти, Живот?

© Мария Венциславова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??