Настроение

Poetry » Other

1.2K 0 4

Понякога се чуствам толкова ненужна,

изпуснала несъществуващ влак.

И моят вик изчезва във безкрая,

за да не бъде чут.

Преде душата нишки -

неравни, чувствени, житейски.

Вретеното е старо, почерняло,

от дъждове и бури.

Кълбото бавно се развива,

едва бележи моя ход.

Ще можеш ли отново

да ме прегърнеш ти, Живот?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Linspiration (Ванеса Сави)

Браво, страхотно !

2013-01-14T19:50:37+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

На мен също ми хареса!Поздравления!

2012-12-28T22:08:02+02:00
rozza (Радка Миндова)

Toва не е мерена реч и не е необходимо разделянето на куплети.
Харесва ми, по- различно е, финала носи оптимизъм.

2012-12-28T16:50:51+02:00
AmoreMio (Аморе Мио)

Чудесно е.

2012-12-27T17:01:49+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0