Geia (Мария Венциславова) Geia (Мария Венциславова)
13
Dec 27, 2012, 2:57 PM

Настроение

  Poetry » Other
1.2K 0 4

 

Понякога се чуствам толкова ненужна,

изпуснала несъществуващ влак.

И моят вик изчезва във безкрая,

за да не бъде чут.

 

Преде душата нишки -

неравни, чувствени, житейски.

Вретеното е старо, почерняло,

от дъждове и бури.

 

Кълбото бавно се развива,

едва бележи моя ход.

Ще можеш ли отново

да ме прегърнеш ти, Живот?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Венциславова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0