Настроение

Poesía » Otra

1.2K 0 4

Понякога се чуствам толкова ненужна,

изпуснала несъществуващ влак.

И моят вик изчезва във безкрая,

за да не бъде чут.

Преде душата нишки -

неравни, чувствени, житейски.

Вретеното е старо, почерняло,

от дъждове и бури.

Кълбото бавно се развива,

едва бележи моя ход.

Ще можеш ли отново

да ме прегърнеш ти, Живот?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Linspiration (Ванеса Сави)

Браво, страхотно !

2013-01-14T19:50:37+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

На мен също ми хареса!Поздравления!

2012-12-28T22:08:02+02:00
rozza (Радка Миндова)

Toва не е мерена реч и не е необходимо разделянето на куплети.
Харесва ми, по- различно е, финала носи оптимизъм.

2012-12-28T16:50:51+02:00
AmoreMio (Аморе Мио)

Чудесно е.

2012-12-27T17:01:49+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0