Настроение

27 dic 2012, 14:57

Poesía » Otra

962 0 4

Понякога се чуствам толкова ненужна,

изпуснала несъществуващ влак.

И моят вик изчезва във безкрая,

за да не бъде чут.

Преде душата нишки -

неравни, чувствени, житейски.

Вретеното е старо, почерняло,

от дъждове и бури.

Кълбото бавно се развива,

едва бележи моя ход.

Ще можеш ли отново

да ме прегърнеш ти, Живот?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Linspiration (Ванеса Сави)

2013-01-14T19:50:37+02:00

Браво, страхотно !
veesii70 (Веселка Стойнева)

2012-12-28T22:08:02+02:00

На мен също ми хареса!Поздравления!
rozza (Радка Миндова)

2012-12-28T16:50:51+02:00

Toва не е мерена реч и не е необходимо разделянето на куплети.
Харесва ми, по- различно е, финала носи оптимизъм.
AmoreMio (Аморе Мио)

2012-12-27T17:01:49+02:00

Чудесно е.