RainaVakova
431 2760
18.04.2018 г., 11:09 ч.

Настроение 

  Поезия » Друга
605 14 14

Слънцето е още по пижама.
Люляци небето гъделичкат.
Пáри ми поредната цигара.
Замърсявам въздуха и всичко.


Спъва ме полá на вретенарка.
Агнето със ангели не спори.
Щастието винаги е малко.
Яхвам охлюв и пълзя нагоре.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Беше просто настроение, а вие го направихте поезия! Благодаря ви!
  • „Яхвам охлюв и пълзя нагоре.”Великолепна находка!Поздравления, Райна!
  • Да яхнеш охлюв! Чудесен финал на тази искряща миниатюра. Той ми припомни гениалният стих на покойния Бургаски поет Йордан Захариев:

    "В опустошените легла преспива времето.
    Баланс на вечността е ехото от крясък на фазани.
    Само охлювът достига до върха,
    преди черупката да се превърне в пясък!"

    Поздравление, Райна!
  • Оценявам, добавям. И се срещаме някъде по бавния път към Слънцето.
  • Сладурско, с толкова закачлива топлота?!
  • Пресъздаваш емоции, Райна! Поздрави!
  • Тук всеки ред сам по себе си представлява един малък свят. Наистина впечатляващо
  • Чудесно е!
  • Ти ли беше с охлюва? Разминали сме се покрай тревичките и не съм те видяла, но затова пък чух това твое прекрасно пролетно стихотворение-настроение! Поздравявам те, миличка!
  • Пролетно настроение ви желая, приятели!
  • Неподражаем е стилът ти, а удоволствието - гарантирано!...
    Браво, Райна!...
  • Продължавай!
  • Шепичка думи, а толкова мъдрост!
  • Страхотно!
Предложения
: ??:??