18 апр. 2018 г., 11:09

Настроение

797 14 14

Слънцето е още по пижама.
Люляци небето гъделичкат.
Пáри ми поредната цигара.
Замърсявам въздуха и всичко.


Спъва ме полá на вретенарка.
Агнето със ангели не спори.
Щастието винаги е малко.
Яхвам охлюв и пълзя нагоре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Беше просто настроение, а вие го направихте поезия! Благодаря ви!
  • „Яхвам охлюв и пълзя нагоре.”Великолепна находка!Поздравления, Райна!
  • Да яхнеш охлюв! Чудесен финал на тази искряща миниатюра. Той ми припомни гениалният стих на покойния Бургаски поет Йордан Захариев:

    "В опустошените легла преспива времето.
    Баланс на вечността е ехото от крясък на фазани.
    Само охлювът достига до върха,
    преди черупката да се превърне в пясък!"

    Поздравление, Райна!
  • Оценявам, добавям. И се срещаме някъде по бавния път към Слънцето.
  • Сладурско, с толкова закачлива топлота?!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...