Apr 18, 2018, 11:09 AM

Настроение

  Poetry » Other
794 14 14

Слънцето е още по пижама.
Люляци небето гъделичкат.
Пáри ми поредната цигара.
Замърсявам въздуха и всичко.


Спъва ме полá на вретенарка.
Агнето със ангели не спори.
Щастието винаги е малко.
Яхвам охлюв и пълзя нагоре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Беше просто настроение, а вие го направихте поезия! Благодаря ви!
  • „Яхвам охлюв и пълзя нагоре.”Великолепна находка!Поздравления, Райна!
  • Да яхнеш охлюв! Чудесен финал на тази искряща миниатюра. Той ми припомни гениалният стих на покойния Бургаски поет Йордан Захариев:

    "В опустошените легла преспива времето.
    Баланс на вечността е ехото от крясък на фазани.
    Само охлювът достига до върха,
    преди черупката да се превърне в пясък!"

    Поздравление, Райна!
  • Оценявам, добавям. И се срещаме някъде по бавния път към Слънцето.
  • Сладурско, с толкова закачлива топлота?!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...