Настроение индиго
Най-боли, когато с него е невъзможно,
когато е счупено и непосилно сложно.
Любовта ми идва от дълбина незнайна.
Криптована е в мен, неясна и безкрайна.
И търся кода, за да разбера необяснимото,
за да поставя в ред обърканата си вселена,
да подчиня всичко на логика най-студена,
да разбера накрая, че приказките с него са
обречени да свършат преди да са започнали.
Ролята на принцеса просто не ми е отредена.
Обясня ли си всичко, толкова лесно ще успея
да го изтръгна от себе си, колкото и да боли,
съзвездия си объркани без него ще наредя,
за вселени неоткрити и далечни ще копнея.
Но тайните вековни на дълбоко са заровени
В сухата пръст с голи ръце дълбая до кръв,
до бездиханност, преумора и самозабрава.
Толкова случайно и напосоки, без ориентири,
докато не стана цяла в кратери, ями самота,
и не заприличам на луната, сестра по съдба.
Влюбена в слънцето-история по-стара от света
Лъчите му изгарящи са и нужни, за да живее тя.
Умира всеки път, когато то започне да и липсва.
Там в тъмното го чака, облечена е цяла в тъга.
Обрича мислите си на него и всяка падаща звезда.
Пътищата им непресечни са в безкрайното синьо.
Облаци несбъдната любов събират сълзи и преструвки.
Когато, веднъж в месеца,слънцето за нея си спомни,
тогава от топлината му се изпълва дори за кратко.
Завърта се в кръг и после отново се губи сама.
Аз съм небе в настроение индиго,
А сълзите ми са звезди, отразили
тъгата на луната.
Денят и нощта се гонят забързани.
А аз се уча да рисувам безкрайности.
Съществува само безвремие,
затова съм тук и те чакам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Недописана Всички права запазени
не знам защо, но бях странно вдъхновена от Борис Виан и книгата му "Пяната на дните". Може би това стои зад написаното от мен.Продължавам стремглаво да се недописвам 
