16.10.2009 г., 11:16

Насън и наяве

822 0 2

Насън и наяве

 

Пеперудке моя,

пеперудке синя,

пак след теб покоят

някъде замина.

 

Питам все къде си,

питам все с кого си.

Вятърът отнесе

хиляди въпроси.

 

В мен отново блика

болката стаена.

Вика,

    вика,

        вика –

не вървиш до мене.

 

Не вървиш до мене –

стене,

    плаче,

        вика

болката стаена.

Сякаш лава блика.

 

Хиляди въпроси

вятърът отнесе.

Питам се с кого си.

Питам се къде си.

 

И къде отмина

пак със теб покоят?

Пеперудке синя,

пеперудке моя...

 

         Живодар ДУШКОВ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живодар Душков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...