16.10.2009 г., 11:16

Насън и наяве

823 0 2

Насън и наяве

 

Пеперудке моя,

пеперудке синя,

пак след теб покоят

някъде замина.

 

Питам все къде си,

питам все с кого си.

Вятърът отнесе

хиляди въпроси.

 

В мен отново блика

болката стаена.

Вика,

    вика,

        вика –

не вървиш до мене.

 

Не вървиш до мене –

стене,

    плаче,

        вика

болката стаена.

Сякаш лава блика.

 

Хиляди въпроси

вятърът отнесе.

Питам се с кого си.

Питам се къде си.

 

И къде отмина

пак със теб покоят?

Пеперудке синя,

пеперудке моя...

 

         Живодар ДУШКОВ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живодар Душков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...