ninasar (Nina Sarieva)
244 1986
4.11.2023 г., 20:12 ч.

Натаралежено 

  Поезия » Друга
171 4 12

Таралежите заспаха 

в кош от есенни листа, 

а бодливата им стряха 

ги предпазва от света. 

Като тях дали ще може 

да се сгуши вътре в мен 

на сърдечното ми ложе 

моят дух неукротен. 

Колко есени и зими 

сам се скиташе навън. 

Не показа, че раним е, 

но проплакваше насън. 

С пролетта летя високо, 

с лятото се налудя. 

С есента сковаха покрив, 

ала после застудя. 

Като залък му приседна 

и си тръгна призори. 

За една любов последна 

е готов да се смири. 

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??