Натаралежено
Таралежите заспаха
в кош от есенни листа,
а бодливата им стряха
ги предпазва от света.
Като тях дали ще може
да се сгуши вътре в мен
на сърдечното ми ложе
моят дух неукротен.
Колко есени и зими
сам се скиташе навън.
Не показа, че раним е,
но проплакваше насън.
С пролетта летя високо,
с лятото се налудя.
С есента сковаха покрив,
ала после застудя.
Като залък му приседна
и си тръгна призори.
За една любов последна
е готов да се смири.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Nina Sarieva Todos los derechos reservados
