Таралежите заспаха
в кош от есенни листа,
а бодливата им стряха
ги предпазва от света.
Като тях дали ще може
да се сгуши вътре в мен
на сърдечното ми ложе
моят дух неукротен.
Колко есени и зими
сам се скиташе навън.
Не показа, че раним е,
но проплакваше насън.
С пролетта летя високо,
с лятото се налудя.
С есента сковаха покрив,
ала после застудя.
Като залък му приседна
и си тръгна призори.
За една любов последна
е готов да се смири.
© Nina Sarieva All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
