5.11.2016 г., 17:05 ч.

Натежала нежност 

  Поезия » Любовна
306 0 4

Натежала нежност

 

 

В безумна страст душата тръпне,

протегнала завинаги ръце.

Напира пулсът

и ще хвръкне през лудо влюбеното ми сърце.

Натежала нежност ме преспива

в теменужната тиха нощ.

Утринта целува ме красива.

За мен ли бе тоз разкош?

До тук не спира моят полет,

по- лесно е на другите криле

Защо не беше моя  пролет

обсипано с цветя поле!...

И в тази есен разнолика

щях да бъда твоето дете.

А птицата унесено ще чурулика

в песента си младостта ми да плете.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??