Натежала нежност
В безумна страст душата тръпне,
протегнала завинаги ръце.
Напира пулсът
и ще хвръкне през лудо влюбеното ми сърце.
Натежала нежност ме преспива
в теменужната тиха нощ.
Утринта целува ме красива.
За мен ли бе тоз разкош?
До тук не спира моят полет,
по- лесно е на другите криле
Защо не беше моя пролет ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация