Натежала нежност
Натежала нежност
В безумна страст душата тръпне,
протегнала завинаги ръце.
Напира пулсът
и ще хвръкне през лудо влюбеното ми сърце.
Натежала нежност ме преспива
в теменужната тиха нощ.
Утринта целува ме красива.
За мен ли бе тоз разкош?
До тук не спира моят полет,
по- лесно е на другите криле
Защо не беше моя пролет
обсипано с цветя поле!...
И в тази есен разнолика
щях да бъда твоето дете.
А птицата унесено ще чурулика
в песента си младостта ми да плете.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Поздрави!