1.11.2009 г., 16:44 ч.

Натурофилософка 

  Поезия » Философска
953 0 6
Защо ли трябва да говорим,
щом мислите са безметежни и прекрасни...
Душите ни сънуват люлякови нощи,
окъпани в вълшебството на маковите страсти.
Едва ли трябва да се спори,
сърцата ни лепят се спретнато едно със друго,
очите служат ни като магнити и подпори
и танц словесен пеем - от магия, не от друго.
Щом искате пък... хайде, нека...
Но пак аз победителка ще бъда!
И пак ще литна с нови мисли кат' Сенека,
натурофилософка съм ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Предложения
: ??:??