Довереница (Дочка Василева)
486 17606
26.01.2010 г., 22:42 ч.

Научи се поне на омраза... 

  Поезия » Гражданска
3056 20 71

Научи се поне на омраза…

 

                               

                                     В съвременна Индия все още убиват  новородените момичета,

                                                      защото е скъпо да им приготвят зестра. Абортът също струва скъпо…

 

 

Малка моя, ти плачеш… Аз също…

Имам час или два да те гледам.

Тишината във празната къща

вместо мене е взела решение…

 

Имам час или два да те гушкам…

Да целувам петичките розови.

Да ти пея, а ти да ме слушаш

и да вдигаш ръчички нагоре…

 

Малка моя, дали ме разбираш

колко мъка в гърдите си нося?

В този свят от мъже режисиран

нямат бъдеще женските рожби…

 

Те мълчат и очакват… Наблизо са…

След плачà да отворя прозореца.

Черна кърпа развея ли. С писъци

ще оплакват смъртта и неволята…

 

Ако беше момче… Ще е друго…

Бяла кърпа е знакът за раждане.

Ще е празник за цялата улица.

Синовете – съдбата запазва ги…

 

Малка моя, прости, ако можеш…

Ще те стисна в прегръдките силно…

Дотогава… когато… (О, Господи!)

ще заспиш непорасла… Завинаги…

 

Нямаш време да бъдеш обичана.

Научи се поне на омраза…

И където отиваш - проклинай ме…

И разказвай греха ми. Разказвай го…

 

Та дано се смилят там, отгоре,

и изтръгнат душата ми, грешната.

Аз с кървящо сърце ще се моля…

Запомни ме с омраза, детето ми…

 

23.01.2010 г.

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Потресаващо силно!
  • Останах без дъх! Моите почитания!
  • Отново съм тук... и отново е както тогава...
  • Истинско е! Засити ме! Благодаря, Довереница!
  • Без думи!
  • Великолепно! Четеше ми се нещо истинско…..
  • Неее! Спира дъха ми!
  • ...На коле-не.....
  • Благодаря ти, Меги, че ме доведе тук, за втори път! Пак ще го прочета и пак ще мълча пред таланта!
  • Случайно ми попадна този стих и съм искрено разтърсена! За първи път чувам за тези традиции и много се надявам да са останали в миналото!
    Позвравления, Дочка, за тази толкова въздействаща творба!
  • Настръхнах.... Доче мила, каква душевна сила се крие в в твоята крехка поетична душа. .. прегръщам те... с обич...
  • ... с последните три куплета сякаш слизах по стъпалата към ада... Невероятен талант си, Доче, така се радвам, че те познавам не само виртуално!
  • Нямам думи! А кой ще им ги ражда момчетата? Това бих искала да знам!
  • Боже, това хваща за гърлото!
  • Разтърси душата ми с това стихотворение - оказателство за твоя безспорен поетичен талант и чувствителна, отзивчива душа. Поздравления и от мен!
  • От край време....Поетичната ти дарба ме засища...Уникална си,Доче!
  • Уважавам хора като Вас, които намират сили и думи да назоват ужаса, който съществува по света. Разкъсващи истини...
  • Такива безумия направо ме осакатяват вътрешно.А стихът ти-не мога да намеря думи..Жегна ме!
  • Настръхнах,невероятно е.Мълча...
  • Ох, Доче...
  • Страхотно разгърната тема. Преди не коментирах, но сега не се сдържах - такива текстове трябва да четем... И може би да направим света мъничко по-хубав... Поздрав...
  • Поклон Доче, дълбок поклон пред Таланта ти!
  • !! Без думи ....
  • Страхотен стих!Въздействащ невероятно!
  • Настръхващо... Много поезия!
  • И аз ти благодаря, Валя!

    ...

    Почувствах се толкова глупаво... и виновна.

    Доче...
  • Преди четири години в сайта имаше хора, които дишат поезия, но непрекъснатата препирня за коментари и надмощие накараха пишещите истинска поезия да посещават все по-рядко сайта.
  • Ох...
    Благодаря, Валя, че ме доведе!
    Разтърсващо е!
    Довереница е не само гигантски талант, а и невероятен човек с душа.
    Благодаря, че те има, и че те познавам, Доче!
  • !!!

    Поздравление, Довереница!
  • Дойдох след Валето и онемях...
  • Силно се надявам това стихотворение да накара блъскащите шпаги и щитове, коментари и възхвали посетители на сайта да дойдат и да го прочетат и да видят какво значи поезия, която те хваща за гърлото и ти дере душата на парцали.
    Един автор, който не се бие в гърдите, не обяснява, а умее да пише!
    Чела съм го много пъти това стихотворение, върнах се тук и знам, че съм го запомнила заради яркия почерк и изключителната поетичност.
  • ..........................
  • ......
  • е няма такъв стих, просто няма...аплодирам
  • Това е един от най- любимите ми стихове. Думи, които хващат за гърлото. Толкова пъти съм го чела, че почти го знам на изуст. И вси пак ми разтуптява сърцето...
  • Не мога да си спа сълзите...
  • .....

    ОоХ;(;(;(
  • Четох го отдавна...препрочитам с възхищение към таланта и душата ти!!!
  • И в една друга действителност момиченцата умират... за да се родят ония жени,които мразят, убиват, крещят и пишат стихове... до тоталното си помръчение. Натъжих се и се преселих в един метафоричен свят...


    Размислена!
  • О, Боже... Всеки ред задушава, но поезията в него оставя толкова дълбок отпечатък .... за ужасната действителност и висшата форма талант...
  • Доче,без звук в душата ми е ...И без туй нямамвече нищо в мен И да пиша не мога-мръкнала ми е....
    Пречистих се след твоя стих!
  • покъртително!...
  • Бажеееее! Какво си написала ти!!!??? Та това не знам дали е само поезия!? Поклон! И шапки долу!
  • Потресаващо!!!
  • Прекрасен стих, Доче!
    Благодаря ти, че ни подсещаш, че сме хора и трябва да имаме своята позиция за много неща!
    Поздрави!
  • Заболя ме! Доче!
  • Онемях!
    Разтърсваща емоция...!
  • Благодаря на посетилите.Когато писах стиха бях под въздействие на рекламата на книгата "Родена да умре"от Елизабет Бъмилър.А след това я прочетох и ми стана още по-гадно...Добре,че не сме в Индия...
  • Неповторим стих!!!
    Поздравления!!!
  • !
  • Доче. буцата която заседна в гърлото ми след прочита не мога да я преглътна. Рядко се случва - много рядко, но сълзата потече сама.
    НЕВЕРОЯТНО ИЗПЪЛНЕНИЕ. НАКАРА МЕ И АЗ ДА НАМРАЗЯ ТАЗИ ЧАСТ ОТ КУЛТУРАТА НА КОЙТО И ДА Е НАРОД.
    ПОКЛОН ПРЕД ПЕРОТО ТИ!!!!
  • все едно бях там, имаш невероятната дарба да предадеш на читателя картините, емоциите и чувствата, които те вълнуват. възхита от мен, Доче!
  • !!!
    Не мога да опиша чувството, което ме обзе при прочита! Много силно и стягащо сърцето!
    Боли... А грехът е непростим!
  • ...
  • Доче, силни думи! Забиват се като куршум в душата!

    Гледах репортаж за това. Един съпругът разбирал, че жена му чака момиче, сипал в печката керосин.Накарал я да я запали... Жената изгоряла с детето в утробата.
    В 21 век подобна дискриминация срещу жените е непростима...
  • Покъртително силен стих!!!
    Доче*
  • изляла си цялата женска болка по фантастичен и разбиващ начин...
  • Пак го прочетох....
    Вече е подета кампания срещу този обичай, защото започна да се чувства и липсата на женската половина в Индия,1 много мъже не успяват да се оженят. Но вероятно ще върви бавно този процес. Има и още по-страшен обичай там - ако съпругът иска да се отърве от жена си, обикновено той или роднините му нагласяват примуса така, че да избухне в пламъци - много млади жени намират смъртта си от различни степени на изгаряния....
  • ....!
    Поздравления!
  • Ох!!!!!!!!!!!
  • Наистина е забележително и въздействащо! Странен свят...
  • Направо ме смрази,толкова силно,покъртително...За тези хора,които убиват новородените момиченца и мъките в Ада ще са им малко...Силно,много силно...
  • !!!!!!
  • много силен стих!
  • Стихът е поразителен и силен!!!
  • !!!
    Разплака ме!Много силно написано,с много емоция,наситени чувства и едно стискащо гърлото усещане!Изключителна поезия-не само като изразност,но и като смисъл!

    P.S.-Също знам и,че не се радват на момиченцата,защото те не могат да вършат толкова работа като мъжете,нито да носят такива товари...
    Наскоро четох две книги за живота на хората в Афганистан.Стихът ти ми напомни за тях,защото там също да се роди момиче не е голяма радост...Изобщо живота на жената в тези страни е едно истинско изпитание и дълбок затвор на душата и тялото-през '90-те години са им забранени дори и книгите,и телевизията...
  • Вледеняващо, страшно скръбно!!!
    Побиха ме тъпки, има за какво!!!
  • !!! Настръхващо...
  • Много, много тежък стих.
  • Стихът е покъртителен като действителност.Като изпълнение...отличен!Поздрав!
  • ох, Доче!
Предложения
: ??:??