Научих се
1.7K
0
30
Припомням си… когато заваля,
в деня намръщен даже и на себе си.
По устните ми сухи пропълзя
едничка дума… пълна със вълшебности.
Процеждаше се дълго… заболя,
а след това безчувстие безкрайно.
Белязана с последната вина,
забравих да обичам… времетрайно.
Прогизнала от капещи слова,
приседнала във локвата на прага ти.
Душата ми виновно оглупя,
очите ми пресъхнаха от влагата.
Представих си светa да съществува
дори без теб… и беше по-красив.
И можех с чиста съвест да си ида,
в мига след мен да бъдеш пак щастлив.
Припомням си… когато заваля,
опитах се да кажа, че обичам.
Сега е лесно… Много закъсня…
Нaучих се, Любов… да те отричам!
в деня намръщен даже и на себе си.
По устните ми сухи пропълзя
едничка дума… пълна със вълшебности.
Процеждаше се дълго… заболя,
а след това безчувстие безкрайно.
Белязана с последната вина,
забравих да обичам… времетрайно.
Прогизнала от капещи слова,
приседнала във локвата на прага ти.
Душата ми виновно оглупя,
очите ми пресъхнаха от влагата.
Представих си светa да съществува
дори без теб… и беше по-красив.
И можех с чиста съвест да си ида,
в мига след мен да бъдеш пак щастлив.
Припомням си… когато заваля,
опитах се да кажа, че обичам.
Сега е лесно… Много закъсня…
Нaучих се, Любов… да те отричам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
