Припомням си… когато заваля,
в деня намръщен даже и на себе си.
По устните ми сухи пропълзя
едничка дума… пълна със вълшебности.
Процеждаше се дълго… заболя,
а след това безчувстие безкрайно.
Белязана с последната вина,
забравих да обичам… времетрайно.
Прогизнала от капещи слова,
приседнала във локвата на прага ти.
Душата ми виновно оглупя,
очите ми пресъхнаха от влагата. ...