Навалица
Първа есен...
И миг на тишина... вглъбение,
с крещяща пъстрота неонова,
небе иззидано рекламно,
от най-хубави мисли - навалица,
размило цветове и сенки,
с емоции най-нежни и пастелни...
Първа есен...
С потаен шепот ли ме провокираш
или със думи тихички въздишки,
когато ме опиеш безразсъдно,
те бясно, бясно удрят силно,
следа оставят и в небе отиват
непонятни и отритнати...
Първа есен...
С пиано свириш безклавишно...
Обичам те, по чисто стъкло пишеш...
Усещам жар във въздух галактичен...
И в своята черупка обич стиснала,
и мъка - преди да я имам обикнала,
в навалица от равновесия...
Първа есен...
http://bg.dada.net/video/10077771/image-de-femmes-en-3D/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
