Навечерието на моята зима
Навечерието на моята зима
Прашни булеварди - притичват листа,
жълтеникава шума в танц с есента.
Без намек и дума у мен заваля -
снежинката първа, ми махна с ръка.
Улових я мигом с топла зеница
и с лека тревога и смигнах -„умница”,
и как неусетно ме в бяло покри -
снежинките вече кой ли брои!?
Поспри се, есен, не целувай мъгли!
Гроздове златни напускат асми.
В първото вино на моята зима,
жилка от лято нека да има.
……………………………
Заледени булеварди – няма листа.
Късове лед – под немощни крака,
Ветрища гневни - в топла душа.
Снежинки нехайни - пият сълза.
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
