27.09.2018 г., 0:41 ч.

Навярно... 

  Поезия » Друга
671 2 8

…навярно ослепяла съм съвсем

от светлината в моя бял прозорец –

не знае що е вечер, що е ден,

рисува в него майстор – чудотворец.

Той просто си играе често с мен,

в стъклата сутрин весело наднича,

и пожелава ми страхотен ден,

защото знае колко го обичам!...

19.10.2017 Ден на св. Лука и художниците

© Таня Чардакова Всички права запазени

Стихотворението е публикувано за първи път в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 19.10.2017 г. и е посветено на вуйчо ми Лука Каменски, който почина преди 20 години, и в чиято къща живея.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Влади! Много се радвам на твоето присъствие в коментарите, защото си майстор на изказа! Някои казват, че има прераждане, и че човек може да се прероди в тревичка, или в камък, а защо не и в лъч светлина... Поздрави!
  • Хареса ми това толкова хубаво поетично посвещение. Аплодисменти!
  • Благодаря ти, Дани! Радвам се на твоето мнение, особено на многоточието и усмивката !
  • Хубаво....!
  • Привет, Меги! Благодаря за прочита!
  • Благодаря ти, Стойчо! Слънчево да е, все още, да се порадваме на хубавите дни от есента, защото зимата е дълга. Поздрави!
  • Слънчев прозорец!
    Поздравления, Таня!
Предложения
: ??:??