Навярно е съдба
Навярно е съдба
Целунат бе от Бога,
дарен със красота,
Без него аз не мога,
не мога без мечта.
В очите му красиви
разтваря се деня,
а в него са се скрили
любов и доброта.
И много го обичам,
но има си жена.
То грях е, не отричам,
навярно е съдба.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени