24.06.2022 г., 16:10 ч.

Навярно е съдба 

  Поезия » Любовна
577 0 2

Навярно е съдба

 

Целунат бе от Бога,

дарен със красота,

Без него аз не мога,

не мога без мечта.

 

В очите му красиви

разтваря се деня,

а в него са се скрили

любов и доброта.

 

И много го обичам,

но има си жена.

То грях е, не отричам,

навярно е съдба.

 

        Мария Мустакерска

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??