Навярно изстрелът е търсил друг
Навярно изстрелът е търсил друг,
но по погрешка е улучил мене.
Куршумът ме прободе и напук
се задържа по недоразумение.
Очаквах да излезе и дори
да изцеди през прореза живота ми,
но той остана в моите гърди.
И простото се умножи до сложност...
Съпротивлявах се доколкото можах,
а после спрях бодежи да усещам.
Той участта си възприе така,
че да е мой и чужд, но едновременно.
Минути и години си текат...
Обвързани съвместно до смъртта.
Той – заблуден куршум по своя път.
И аз - мишена със куршум в гръдта.
....Не стреляйте! Не стреляйте! Защото
невинните не винаги умират,
а белезите всеки ден в живота им
чрез миналите грешки регулират...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
