20.08.2009 г., 22:41

Навън струи безвремие...

778 0 10

                                                                     ... in my dreams your face is all I see...

 

тази нощ...

 

накапали са

макове

в тревите

 

с кървава носталгия

пълзи денят...

 

поседни до мен

не говори

не питай...

 

още пари

по очите ми

сънят...

 

***

 

тази нощ

не бива

да си тръгваш

 

и ръцете ми

не бива

да щадиш

 

като вятъра съм...

галя те

безумно...

 

тази нощ

не бива

да мълчиш...

 

***

 

тази нощ

съм само

мигновение

 

в утрото

ще бъда

тишина...

 

поседни...

 

навън струи безвремие...

 

и повлича ме

за кой ли път

 

в съня...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "тази нощ
    съм само
    мигновение"

    Имам чувството, че те сънувам, Бети, толкова е красиво при теб...
    Прегръдка!
  • !!!..без думи съм!Поздравления!...
  • За кой ли път намирам тука красота!!!
    Бети*!
  • ... не е редно да се спи!

    Благодаря ти Нели!
  • тази нощ
    в съня си
    ще те имам

    тази нощ
    в съня си
    ще умра

    тази нощ
    последно
    ще заспивам

    себе си
    след теб
    ще преродя

    и аз импровизирано се включих... харесва ми стила ти бети

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...