Наяве върви го...
Наяве върви го...
Сънуваш...
Вчерашни трепети те връхлитат
в полумрака от детството.
Излез от лабиринта!
Време е! – шепне ти,
познатият глас на Вечното.
Без буря.
Без време.
Когато...
нощем стъпките твои разместват
песъчинките – пешки по дъската,
докато Слънцето шах играе с Луната!
А вятърът ... следи оставя,
заличавайки по пясъка твоите...
Само в сън сънувай пътя!
Наяве върви го, твоят е!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доротея Всички права запазени
