27.02.2011 г., 15:38

Назад

964 0 2

Звънни ми, спомен. Имам телефон.
Или се обади за малко в нета.
Ще седна с теб на близкия балкон
и няма да се правя на заета.

Разказвай ми за минали лета,
щастливи мигове или обиди.
Отново покажи ми любовта,
която преди време си отиде.

Ще пием по кафе и с топъл глас
води ме по пътеките обратно.
Ще бродя като в сън и  във захлас
из минало, отишло безвъзвратно.

 

 

27.02.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...