Назаем
След толкова обиди и закани,
остатъци от празничния шум,
след клетвите и парещите рани,
и истините, казани наум,
остана ли поне искра надежда,
преди да ме погълне вечерта,
която да разпалва и зарежда
живота ни с любов и топлота?
Дали изчезна цялата магия,
романтиката, огнената страст?
Все чакам и не мога да открия
решението, скрито вътре в нас!
А времето препуска мълчаливо,
нарочно ускорява своя ход,
над мене непрестанно се надсмива –
изгубена в мъглата търся брод!
И сякаш всичко даде ми назаем –
и щастие, и обич, и мечти…
Подписала съм договор потаен -
накрая през сълзи да се плати!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
