Nov 5, 2022, 9:13 PM

Назаем

  Poetry
1.2K 17 30

 

След толкова обиди и закани,

остатъци от празничния шум,

след клетвите и парещите рани,

и истините, казани наум,

остана ли поне искра надежда,

преди да ме погълне вечерта,

която да разпалва и зарежда

живота ни с любов и топлота?

Дали изчезна цялата магия,

романтиката, огнената страст?

Все чакам и не мога да открия

решението, скрито вътре в нас!

А времето препуска мълчаливо,

нарочно ускорява своя ход,

над мене непрестанно се надсмива –

изгубена в мъглата търся брод!

И сякаш всичко даде ми назаем –

и щастие, и обич, и мечти…

Подписала съм договор потаен -

накрая през сълзи да се плати!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елка Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...