Наземен "гаргаробластър"

Животът прост и мазен
тресящ меса неуспял.
Отдавна поема мръсната химия,
лигави унило пошли слова.
Разгулно поема движения потни,
прелива в мръсна, застояла вода.
Раздрани, чуствени вопли
изхвърлят биологичен отпадък,
ненавист, оскотяла  мъст.
Сивият дъждовно, наежен бетон,
се уригва в бензинови пари.
Газови изпарения, дъхтящо
„кисело зеле”, удрят вулгарно
малкия устрем,
одират безумно
лекия допир,
дори дребен сремеж.
Общува безверно и низко
Животът с паричните средства.
Лудо напира новинарска емисия
полиса древен, в редица
гласува за „демокрация”.
Тлъстият, дебел цивилизационен
модел, наркотичната тръпка,
в дневно реалити ти пробутва
натруфени, „гурме” откровения
„Да опитам ли пак?”
изнежени ястия, в облекло
от бутикови излияния...
Възбуден, нахъсан, прикрит и
подчинен, с неясен седмичен статут,
тресящ задници „префинно” бели
в дълги долни гащи, даже и на плажа.
Женски сексапил оголено развят
в нова форма – над ластичен текстил
висят паласки...
Безполов и бездарен, Висшият стремеж
унил се крие в храсталака,
някой воайор, прикрито дебне
в сянка - няма скрито в „интернет”.
Общуването е на маса, с питие в ръка
свободната любов- химн
„на свободни начала”.
Докато строиш измъчено една страна,
от другата се чува тропот –
крадци претърсват нервно
„Абе, тия толкоз ли са оскотели,
ни злато ни пари?”...
Груба, брадясала мутра,
злобно процежда омраза,
погледни излинялото време,
запиляно в авто редици,
неистови викове и кавги.
Биология объркана, ефимерни права.
За да се посипе новия асфалт,
се убиват дървета,
прегради железни трасират редици:
платна, трасето на хората...
Алеи за влюбени няма.
Вело „вейдъри” стремглаво псуват
старици с бастуни
„Пенсийо, къде си ръгнала?”
„Тук е за нас!”
Пешеходна досада, не спъвай устрема,
„какво животно” си ти, без мотор,
без возило; мръсна дрипа,
пречка на мойта енергия,
преграда нетрайна, в реда на отприщено
недолюбване, агресивно натъртване,
принизени желания, дневни петна...
Консумация оставя следи от пластмаса ,
хартия и фасове, даже край пейката.
Пакет „хулиган” и остатък от люпки,
може нахрани само гълъби...
Посивели, олющени винкели,
петнисто „санирани” в безкрайни редици,
спират „дивите варвари”
в цивилизационния бар:
Пицарии, ресторанти-градини,
очакват съвременни срещи , футболни първенства...
Между ефирните сфери,
под висши духовни селения
в биологично оскотялото време,
поругаваме порнографски
всяка тръпка, емоция вяла.
Насилени вулгарно детски тела.
Плът и плътски бит, плюскане,
виснало щкембе, преливащи паласки,
тресящи задници маркират кучешки ъглите...
Воня на битов отпадък и заключена врата.
Световната конспирация в „Южен поток”
търговските хегемонии госпожо, Европа,
минават конферентно в националните избори,
амнистират последно приети ”Окраини”.
Евро-депутати в условни комисии,
водещи икономики ”меркел” крепени,
учтиво размахват насоките търсени,
„Това е пътят единствен и верен”
в дългия списък на хорските дни.
Футболна мания в ”стачен каданс”,
сълзотворен газ и струите водни,
не могат измият „вечната бедност”,
пред „новия ред” и кредитен рейтинг.
Милозливо развъждани кучета,
в къщи, навън. Приятелство едно,
заменя друго общуване.
Селфи нарапчиво гълта старо вино,
енергийна напитка на висок ток.
Китайски кецки фасон миризлив,
дори и еднакъв – безличен вопъл.
Градският шум, морски бетон,
към планината няма градски транспорт.
Вавилонско езиково смесване,
„бест-селъров”бум.
Промъкнали някак незнайно
„назаем лица”, още поддържат езика,
макар рейтингово принудени
„да влязат в реда”.
Ляво и дясно се сми, национални
изблици неумело се вместват в
търговските преговори,
и непонятни „волен” обрати.
Поколения сменят своите коктейли,
обучения, дрехи, слова...
Къде да побегнат”немили”,
как да догонят материална реалност,
пък макар и загърбили рая?
Младежи се хвалят с пиянство, жени,
лъскави мотори, задморски екскурзии.
Успелият „бизнесмен” съдира няколко кожи,
работното стадо носи, мълчи
и се спъва в тесните норми:
„Братство, демокрация, свобода!”
Регулирайки биологичните дейности,
борсов порядък – задлъжняват държавите
в пазарните принципи.
Моето време изтича, нашето време измина,
в безкрайния сбъсък на старо и „новото-старо”
с малки последни изяви човещина, топлина...

14.06.14