За миг.
Назови ме по име...
С името на звезда
или цяло съзвездие.
Начертай координати
в небето.
Пътеводна. Или падаща
светлина да съм.
Да изгасна в очите ти,
падайки в тях.
Но да ме има.
За миг.
Назови ме по памет...
Събуди ме от съня
на дълбок океан.
Нарисувай в очите вълни
или тайфун.
Спасителен. Или погубващ
прилив да съм.
Да се разбия в скалите ти,
милвайки те.
Но да ме има.
Назови ме... дори да ме няма сега.
За миг.
За теб ще съм била.
Чуден изказ имаш. Винаги!
Радвам се , че го има този форум. Толкова талантливи млади хора има тук!
Чак да се чудиш , защо книжарниците , в раздела за българска литература(поезия,)са пълни със скъпи лъскави книжки на някакви бездарни хора с претенции.
Благодарности, Мими!