Sep 10, 2009, 11:48 AM

Назови ме... за да ме има

  Poetry
1.7K 1 22

 

 

За миг.

Назови ме по име...

С името на звезда
или цяло съзвездие.
Начертай координати
в небето.
Пътеводна. Или падаща
светлина да съм.
Да изгасна в очите ти,
падайки в тях.
Но да ме има.

 

За миг.

 

Назови ме по памет...

Събуди ме от съня
на дълбок океан.
Нарисувай в очите вълни
или тайфун.
Спасителен. Или погубващ
прилив да съм.
Да се разбия в скалите ти,
милвайки те.
Но да ме има.

Назови ме... дори да ме няма сега.

 

За миг. 
За теб ще съм била.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ол All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много красиво!
    Чуден изказ имаш. Винаги!

    Радвам се , че го има този форум. Толкова талантливи млади хора има тук!
    Чак да се чудиш , защо книжарниците , в раздела за българска литература(поезия,)са пълни със скъпи лъскави книжки на някакви бездарни хора с претенции.

    Благодарности, Мими!
  • НЕ ЗНАЯ ДАЛИ ИМАШ ПРЕДСТАВА КОЛКО Е ХУБАВО И РАЗТЪРСВАЩО КАТО КОСМИЧЕСКА КАТАСТРОФА!
  • Има те!


  • Благодаря!
  • Назови ме... дори да ме няма сега.
    За миг.
    За теб ще съм била.

    Вълнуващо е....четох няколко пъти

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...