Не...
Празнота като в златен или позлатен барабан.
Виждал ли си как слънцето се дави в облака,
в последните му прегръдки,
надупчени с цигаре от стоманено безразличие
и капят индигови капки по краищата…
Понякога не знаеш какво те плаши,
а сълзите идват в най-неподходящия момент,
когато всички са щастливи…
Всички, освен теб, а ти се смееш
нелепон като етикет. Като пощенска марка, чиято
стойност определя цената на писмото.
Е, няма никой, който може
да
ме убеди… Че някакъв си скъп колет
със перли струва колкото
капчиците мастило на онези
наши осем букви.
Послепис:
Осем е равно на излегнала се
върху мечтите безкрайност…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна-Мария Николаева Всички права запазени
