Jun 20, 2011, 8:18 PM

Не...

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Празнота като в златен или позлатен барабан.

Виждал ли си как слънцето се дави в облака,

в последните му прегръдки,

надупчени с цигаре от стоманено безразличие

и капят индигови капки по краищата…

Понякога не знаеш какво те плаши,

а сълзите идват в най-неподходящия момент,

когато всички са щастливи…

Всички, освен теб, а ти се смееш

нелепон като етикет. Като пощенска марка, чиято

стойност определя цената на писмото.

Е, няма никой, който може

да

ме убеди… Че някакъв си скъп колет

със перли струва колкото

капчиците мастило на онези

наши осем букви.

Послепис:

Осем е равно на излегнала се

върху мечтите безкрайност…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна-Мария Николаева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...