23.12.2024 г., 10:26 ч.

Недоредена 

  Поезия
79 3 7

Такава съм. Не спирам да греша.

Обръщай гръб и тръгвай. И не питай.

Обет си дал, но беше в младостта.

Света вода не станах ненапита.

 

Загубих си невинната страна.

Преобрази ме всяка твоя дума.

Обикна земна, любеща жена.

Събуждаш се до безразсъдна пума.

 

Не се променяш, устремно грешиш.

За мен е чест неспирно да прощавам.

В пореден пасианс ме наредиш,

а все недоредена си оставам.

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??