23.12.2024 г., 10:26 ч.

Недоредена 

  Поезия
170 3 10
Такава съм. Не спирам да греша.
Обръщай гръб и тръгвай. И не питай.
Обет си дал, но беше в младостта.
Света вода не станах ненапита.
Загубих си невинната страна.
Преобрази ме всяка твоя дума.
Обикна земна, любеща жена.
Събуждаш се до безразсъдна пума.
Не се променяш, устремно грешиш.
За мен е чест неспирно да прощавам.
В пореден пасианс ме наредиш,
а все недоредена си оставам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Предложения
: ??:??