Такава съм. Не спирам да греша.
Обръщай гръб и тръгвай. И не питай.
Обет си дал, но беше в младостта.
Света вода не станах ненапита.
Загубих си невинната страна.
Преобрази ме всяка твоя дума.
Обикна земна, любеща жена.
Събуждаш се до безразсъдна пума.
Не се променяш, устремно грешиш.
За мен е чест неспирно да прощавам.
В пореден пасианс ме наредиш,
а все недоредена си оставам.
© Светличка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
