1.10.2006 г., 20:35

Не беше само сън...

945 0 1
Погледнах някъде далече от брега
и видях във кристалната вода,
как падна една звезда,
как умря една човешка душа!

Натъжих се, после тихичко заплаках!
Да дойде утрото, дори не изчаках...
Бавно в сън на пясъка потънах
и познай, любов, кого сънувах?

Ти беше там до мен и ме целуна,
цяла нощ на бавна музика танцува,
щом падна звезда, ти мен си пожела!
Ах, как да ти благодаря за това?!

И този сън във реалност превърна,
дойде и бавно ме прегърна!
После всяка болка и сълза застина,
ах, как не искам от теб да си замина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Теофилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...