Не беше само сън...
и видях във кристалната вода,
как падна една звезда,
как умря една човешка душа!
Натъжих се, после тихичко заплаках!
Да дойде утрото, дори не изчаках...
Бавно в сън на пясъка потънах
и познай, любов, кого сънувах?
Ти беше там до мен и ме целуна,
цяла нощ на бавна музика танцува,
щом падна звезда, ти мен си пожела!
Ах, как да ти благодаря за това?!
И този сън във реалност превърна,
дойде и бавно ме прегърна!
После всяка болка и сълза застина,
ах, как не искам от теб да си замина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислава Теофилова Всички права запазени