Погледнах някъде далече от брега
и видях във кристалната вода,
как падна една звезда,
как умря една човешка душа!

Натъжих се, после тихичко заплаках!
Да дойде утрото, дори не изчаках...
Бавно в сън на пясъка потънах
и познай, любов, кого сънувах?

Ти беше там до мен и ме целуна,
цяла нощ на бавна музика танцува,
щом падна звезда, ти мен си пожела!
Ах, как да ти благодаря за това?!

И този сън във реалност превърна,
дойде и бавно ме прегърна!
После всяка болка и сълза застина,
ах, как не искам от теб да си замина!