Oct 1, 2006, 8:35 PM

Не беше само сън...

Poetry

944 0 1

Погледнах някъде далече от брега
и видях във кристалната вода,
как падна една звезда,
как умря една човешка душа!

Натъжих се, после тихичко заплаках!
Да дойде утрото, дори не изчаках...
Бавно в сън на пясъка потънах
и познай, любов, кого сънувах?

Ти беше там до мен и ме целуна,
цяла нощ на бавна музика танцува,
щом падна звезда, ти мен си пожела!
Ах, как да ти благодаря за това?!

И този сън във реалност превърна,
дойде и бавно ме прегърна!
После всяка болка и сълза застина,
ах, как не искам от теб да си замина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Етчи (Анета Саманлиева)

Хубав сън,истинска реалност.

Поздрав и усмивка.

2006-10-01T21:04:43+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0