Не беше сън!

16.11.2008 г., 21:07 ч.

Поезия » Друга

585 0 1

Усмихвам се и съм щастлива,
отивам си, за да се върна
и няма как да ти го кажа.

Мечтите носят ме на плажа
и сън очите ми затваря,
а вятър нежно ме погаля.

Звезди трептят ми по косата,
дъхът ти спира... там в мрака.
Не беше сън и ме прегърна.

Защо и как да ти го кажа?
Край нас светулки заблестяха,
а щурчовците в хор запяха.

Луна надничаше свенливо
и шепнеше ми нещо мило:
как някой ден ще ти покажа,
ликът на мойто огледало.

Мигът стопи се в очите,
лъчът на нашето начало!
Не помня името си само!

Отивам си, за да се върна.
О, няма как да ме забравиш,
и изгрева да ми покажеш.

С него ти ми го изписа... СЛЪНЧО!

Усмихвай се... АЗ ОЩЕ СЪМ ЩАСТЛИВА!!!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

LONTANA (Даша)

2008-11-16T21:52:58+02:00

Явно и ти си почитателка на Слънцето. Хубаво е стихотворението ти, но не разбирам какво искаш да кажеш с посланието си. "Циганите на сапун" не звучи никак слънчево, а напротив - твърде зловещо. Не мислиш ли, че за всеки има място под слънцето?