Не беше сън!
835
0
1
Усмихвам се и съм щастлива,
отивам си, за да се върна
и няма как да ти го кажа.
Мечтите носят ме на плажа
и сън очите ми затваря,
а вятър нежно ме погаля.
Звезди трептят ми по косата,
дъхът ти спира... там в мрака.
Не беше сън и ме прегърна.
Защо и как да ти го кажа?
Край нас светулки заблестяха,
а щурчовците в хор запяха.
Луна надничаше свенливо
и шепнеше ми нещо мило:
как някой ден ще ти покажа,
ликът на мойто огледало.
Мигът стопи се в очите,
лъчът на нашето начало!
Не помня името си само!
Отивам си, за да се върна.
О, няма как да ме забравиш,
и изгрева да ми покажеш.
С него ти ми го изписа... СЛЪНЧО!
Усмихвай се... АЗ ОЩЕ СЪМ ЩАСТЛИВА!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Николаева Всички права запазени
