10.10.2021 г., 1:13  

Не бих оставил любовта сама...

1.3K 2 2

Не бих оставил любовта сама...

Макар и тялом аз да съм в тъма

в душата моя все ще свети тя.

 

Знам, бъдещето си ще посветя

на най- жадуваната си мечта.

Не бих оставил любовта сама...

 

Под небосвода и на таз земя

към нея непрестанно се стремя.

В душата моя все ще свети тя.

 

Да чувствам влюбената красота

надежда е и вяра сред студа.

Не бих оставил любовта сама...

 

Пред трудностите дух не ще сломя,

сърцето с обич ще уголемя.

В душата моя все ще свети тя.

 

И нека да гори, гори гръдта,

и в своята тъга сега пламтя.

Не бих оставил любовта сама...

В душата моя все ще свети тя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...