agferdousi65 (Асенчо Грудев) agferdousi65 (Асенчо Грудев)
50 752
Oct 10, 2021, 1:13 AM  

Не бих оставил любовта сама...

  Poetry » Love
1.3K 2 2

Не бих оставил любовта сама...

Макар и тялом аз да съм в тъма

в душата моя все ще свети тя.

 

Знам, бъдещето си ще посветя

на най- жадуваната си мечта.

Не бих оставил любовта сама...

 

Под небосвода и на таз земя

към нея непрестанно се стремя.

В душата моя все ще свети тя.

 

Да чувствам влюбената красота

надежда е и вяра сред студа.

Не бих оставил любовта сама...

 

Пред трудностите дух не ще сломя,

сърцето с обич ще уголемя.

В душата моя все ще свети тя.

 

И нека да гори, гори гръдта,

и в своята тъга сега пламтя.

Не бих оставил любовта сама...

В душата моя все ще свети тя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.4K 5.0