Не бих те дала
Огън не се гаси с бензин,
а – с вода.
Мен с теб ли ще гасят?
Клетките ми до полуда
за теб горят.
Устни до кръв стисках,
за да не прошепна, че те искам,
а със сърцето си го изкрещях,
без да имам право твоя бях.
Изповедта на твоето сърце в моите очи гореше -
дар и смъртна присъда беше.
Не бих те дала,
не бих те заменила,
ти си болката, която ме държи жива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Веселинова - Ил Всички права запазени