Отивам си ненужен никому.
Какво остава подир мен?
Сурови поетични викове
по този свят опропастен,
усилията да направя
от думите си светлина...
Сина си учих да забравя
обидите на глупостта.
В очите исках да се вглежда,
не в мавзолейните витрини
препълнени със безнадеждност
от кич и ценови картини. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация