Не бързай...
Ще те почакам, ти не бързай, мила,
сложи́ синята рокля на цветя,
косата разпусни – искряща свила,
недей да слагаш тъмни очила.
В очите ти магичен блясък плува -
там синьото е с цвят на диамант.
Не ми е важно колко ли ще струват
обувките, по-важен е смехът.
Затуй ела усмихната и боса,
косите нека с вятъра трептят.
Сърцето мое до безумство проси,
да бъде част от дивния ти свят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
